Произходът на Свети Валентин е неясен. 14 февруари е включен в

Произходът на Свети Валентин е неразбираем. 14 февруари е включен в календара на светиите както в англиканската, по този начин и в лутеранската черква. Римокатолическата черква към този момент не включва Деня на Свети Валентин в формалния си календар и вместо това го прави локално празненство. Източната православна черква чества Свети Валентин , само че през юли. Има няколко празника, свързани с 14 февруари, само че наподобява традицията се върти значително към Валентин Римски.

Смята се, че Валентин Римски е християнски страдалец, погубен на 14 февруари 496 година под управлението на римския император Клавдий II. Съществуват няколко истории за неговото гонене. Единият е, че по време на общото гонене на християните, Валентин Римски е бил наказан персонално от император Клавдий II. Очевидно Клавдий II е впечатлен от Валентин и му предлага да се обърне към езичество и животът му може да бъде пощаден. Вместо това той се е опитал да обърне Клавдий към християнство, като по този метод си е спечелил смъртно наказване. Преди изтезанието му се счита, че Валентин е направил изцелително знамение за сляпата щерка на тъмничаря Джулия.

Друга традиция допуска, че Валентин прави сватби за бойци, на които е неразрешено да се женят по предписание на император Клавдий II въз основа на убеждението, че самотните мъже стават по-добри бойци. Валентин е вкаран в пандиза и сякаш тези, които той е венчал му пращат бележки и цветя в пандиза. Също по този начин, до момента в който е в пандиза, той се влюбва в дъщерята на тъмничаря. 

Съществува също по този начин традиция, я която се твърди, че Валентин е давал сърца от пергамент на бойци и преследвани християни, напомняйки им за техните клетви, както и Божията обич. 

Някои свързват Свети Валентин с честване на началото на пролетта. Други допускат, че Свети Валентин има езически корени и е обвързван с Луперкалия, езически празник през февруари, концентриран върху плодородието и любовта. 

Трти казват, че връзката сред Деня на влюбените и романтиката е зародила едвам през 14 век с писанията на британския стихотворец Чосър.

Изглежда актуалното честване на Деня на влюбените като сантиментален празник, който включва замяна на картички, шоколадови бонбони и цветя идва предимно от Англия и се развива много неотдавна. Комерсиализираните картички на  се появяват първоначално доникъде на XIX век. През последната част на ХХ век раздаването на дарове става известно. Честването на Деня на влюбените се разгръща от Англия до Англосферата и отвън нея.

Традициите на Валентин и даже датата на празнуването варират според от страната. Много страни включват традициите за замяна на картички, бонбони, цветя или други дарове с близки. В някои страни Свети Валентин е значително празник на другарството, до момента в който в някой страни това е празникът на сантименталната обич. 

Отношението към Свети Валентин също варира. В западните страни гледат на него като на празник в огромна степен за облагата на компании за приветствени картички, заводи за шоколад и цветни магазини. Някои двойки третират Свети Валентин като изключително значим ден, с цел да изразят любовта си един към различен, до момента в който за други това е просто ден като другите. За самотните хора, искащи да сключат брак, Свети Валентин се преглежда като обидно увещание за статуса им на необвързани. 

Християните са свободни във връзка с честването на Свети Валентин. Има доста позитивни неща, които би трябвало да се кажат за празнуване на любовта един към различен. По създание няма нищо неприятно в изразяването на обич посредством картички и дарове в избран ден от годината. Но в това също няма нищо всъщност праведно и също по този начин би трябвало да показваме любовта си един към различен през цялата година и по разнообразни способи.